Системната терапия в партньорските отношения: как да разберем това, което се случва между нас?

Системната терапия и партньорските отношения: как да разберем моделите, които ни свързват… и понякога ни разделят.

Системната терапия се свързва много често с фамилна терапия, но се практикува и индивидуално. Тя разглежда проблемите и затрудненията на човека в контекста на отношенията със значими хора — семейството, разширеното семейство, партньора, социалния кръг, общността и дори по-широките социални системи. Именно затова системният подход е толкова полезен, когато говорим за партньорски отношения — мястото, в което най-ясно се разкриват нашите модели на близост, доверие и защита. Тя разглежда всяка връзка като среща между двама души и техните светове – истории, страхове, надежди, семейни модели, привързаности — всичко това влиза с нас в отношенията и оформя начина, по който се доближаваме един до друг. Понякога, тази близост е естествена. Понякога е трудна, объркваща, боляща. И когато стане трудно да комуникираме, идват мислите: „Аз ли правя нещо грешно?“, „Защо се отдалечаваме?“, „Как пак стигнахме до същия конфликт?“. Питаме се: „Защо реагирам така?“; „Какво не ми е наред?“; „Защо пак се случва същото?“.

Системната терапия предлага различна перспектива и казва:
Ние не съществуваме сами. Нашите трудности винаги се случват в контекст — в отношения, в истории, в модели, които се повтарят. Бихме могли да кажем, че в една връзка няма „аз“ и „ти“ в отделни светове. Има междинно пространство — всичко, което се случва между нас: думите, мълчанията, жестовете, страховете, очакванията, старите опитности. Системната терапия не търси виновни, а се фокусира върху динамиката, която двама души създават заедно — понякога несъзнателно, понякога с най-добри намерения, които обаче понякога водят до болка.

Чрез системната терапия се  търсят отговори на въпроси като:
– Какво поддържа този модел между вас?
– Какво се случва, когато единият се приближи, а другият се отдръпне?
– Какви нужди и страхове стоят зад това поведение? И често, отговорите водят до облекчение — защото става ясно, че проблемът не е в конкретен индивид, а в динамиката на отношенията. А в нея функционираме ежедневно. Нека си представим, че всеки от нас живее в мрежа от връзки – партньор, деца, родители, работа, минал опит. Взаимодействаме с тази мрежа постоянно. И тя ни оформя толкова, колкото ние оформяме нея. Системната терапия разглежда именно това – не само какво чувстваме, а каква е причината да чувстваме това в любими, значими, трудни отношения.

Какво означава „системна терапия“ в контекста на двойките?

В системната терапия връзката се разглежда като жива система, където действията на единия влияят на другия; емоциите се отразяват и усилват; реакциите се превръщат в повтарящи се цикли.

В партньорството често мислим линейно: „Той се отдръпва, защото не го е грижа.“; „Тя е тревожна, защото е прекалено чувствителна.“; „Аз давам повече, а той по-малко.“. И така попадаме в един порочен кръг в който трудно виждаме изхода.

Системният терапевт помага на партньорите да видят как се формира този цикъл, какви роли заемат (понякога несъзнателно), какво очакват един от друг и какви невидими страхове движат поведението им. Счита, че между двама души винаги има модел, който се повтаря. И този модел определя как се чувстваме. Нито един партньор не „създава“ проблема сам. И двамата участват – с реакции, очаквания, защитни стратегии, мълчания, търсения. Едни от най-честите дисфункционални модели, които срещаме в партньорствата:

 

Модел 1: Преследващ – Отдръпващ се

Единият от партньорите се стремят към близост, разговор, свързване.
Другият се напряга, чувства натиск и се отдръпва, за да „спаси“ отношенията от конфликт. Колкото повече първият настоява, толкова повече вторият се дистанцира.
И двамата страдат, но по различен начин.

Моделът изглежда така: Той се отдръпва → тя се плаши → тя притиска → той се отдръпва още повече. Или обратното. Това е реакция, оформена от страх: страх от изоставяне при единия, страх от поглъщане при другия, а отношенията им страдат. При този модел, в системната терапията се работи върху безопасност, ясно изразяване на нуждите и намаляване на тревожната ескалация.

 

Модел 2: Парадоксални послания и комуникация, първоначално описано то Бейтсън. Това са двойни съобщения — едно вербално и едно невербално, които си противоречат. Пример:

1. „Искам да говорим повече, но спри да ме питаш толкова.“
2.     „Покажи ми чувствата си, но не плачи прекалено.“

Партньорът получава двойно послание — и двете верни, но противоречащи си. Той не знае кое послание да последва и се обърква.
А объркването създава напрежение, което ражда нови конфликти и постепенно отчуждение.

Системната терапия помага посланията да станат по-цели и недвусмислени.
Когато човек види противоречието в собствените си заявки, често идва голямо облекчение.

 

Модел 3: Затрупване с тишина

Понякога конфликтите не избухват. Те се поглъщат.
Единият премълчава, за да не нарани деругия.
Другият премълчава, за да не загуби връзката. А с времето се натрупва тишина, която започва да тежи повече от всичко, което някога сме могли да кажем.

В този модел често се чува „Не искам да го нараня.“, „Не искам да изглеждам взискателна.“, „Не е моментът.“, „Ще се справя сама.“.

При него, системната терапия създава пространство, в което думите най-накрая могат да бъдат чути — спокойно, със смисъл и без обвинение.

 

Модел 4: Старите семейни модели, които несъзнателно повтаряме

Партньорските отношения са най-силният огледалeн контекст.
Те активират неща от нашето минало — често без да разбираме защо. Например:

– Ако си живял с емоционално дистанциран родител → партньорското отдръпване може да се усеща като катастрофа.

– Ако си свикнал да носиш „емоционалния товар“ в семейството → вероятно ще правиш същото и във връзката.

– Ако близостта винаги е била условна → може да ти е трудно да се довериш напълно.

– Ако си израснал в дом с напрежение → можеш да се вкаменяваш при конфликт.

– Ако си израснал с непредвидимост → можеш да търсиш непрекъсната увереност.

– Ако си бил „миротворец“ → можеш да избягваш чувства.

Връзката активира най-дълбоките ни истории.
Системният терапевт помага тези истории да бъдат разбрани, вместо да управляват отношенията от сянката на минала болка. В системната терапия:

–Разглеждаме повтарящия се модел – Какво се случва преди, по време и след конфликта? Какво е значението?

– Откриваме нуждите зад поведението – „Когато повишаваш тон, аз се плаша… и се отдръпвам.“. Разглежда се как това се разбира от партньора; „Когато се отдръпнеш, аз мисля, че вече не ти пука.“

– Създаваме безопасно пространство

Там, където хората могат да говорят без страхове. Да назоват автентично нуждите и себе си.

– Упражняваме нови модели на комуникация – По-ясни послания.
По-малко намеци, повече директност.
Повече изразена уязвимост, по-малко обвинения.

– Работим върху възстановяване на близостта. Близостта не е събитие, а процес.
И може да бъде възстановена — понякога дори по-силна от преди. Когато се „види“ моделът, а не „грешката на другия“, напрежението започва да спада и той може да се управлява.

С помощта на системната терапия добиваmе:

– повече яснота.;
– по-дълбоко разбиране.;
– по-малко обвинения.;
– повече съпричастност.;
– възстановена екипност.;
– умение да се спре цикълът преди да ескалира.;
– повече близост и доверие.

Системната терапия не е за това да „поправим“ някого.
Тя е за това да разберем какво се случва между двама души, когато се опитват да се доближат — и защо понякога става толкова трудно.

Тя помага:

да видим модела

да чуем другия без защита

да успокоим динамиката

да върнем близостта

да изградим по-зряло, по-безопасно, по-свързано партньорство

Системната терапия е покана към по-зряло, по-истинско и по-свързано партньорство. Покана да разберем не „кой е виновен“, а как да бъдем заедно по-добре.

Текст: Наталия Николова